Глаголи от свършен и несвършен вид

Основната форма на глагола е инфинитивът, който в полския завършва на –ć или –c, напр. jechać, lubić, móc, pomóc.

Глаголите в полския се делят на глаголи от свършен и на глаголи от несвършен вид. Глаголите от несвършен вид отговарят на въпроса co robić и представят действието като продължителен процес във времето, напр. czytać, organizować, sprzątać. Глаголите от свършен вид отговарят на въпроса co zrobić и представят действието като случка или като резултат, напр. przeczytać, zorganizować, sprzątnąć.

Повечето глаголи образуват видови двойки, в които единият глагол е от несвършен, а другият – от свършен вид.

Глаголите от несвършен и свършен вид във видовите двойки могат да се различават един от друг по различен начин.

• Най-често глаголите от свършен вид се образуват от тези от несвършен чрез добавяне на представките wy-, z/s-, po-, za-, u-, na-, prze-, напр. –pić – wypić, jeść – zjeść, jechać – pojechać.
• По-рядко глаголите от несвършен и свършен вид се различават по наставка. Тези от несвършен вид имат окончание -ać, -ować, -awa, а тези от свършен – -ić/yć, -ać, -nąć, напр. wkupować – kupić, sprzątać – sprzątnąć. Често това е придружено от различни изменения в корена, напр. –otwierać – otworzyć, dawać – dać, spotykać się – spotkać się, wracać – wrócić.
• Понякога глаголите от несвършен и свършен вид имат различен корен, напр. brać – wziąć, oglądać – obejrzeć, mówić – powiedzieć, widzieć – zobaczyć.

Част от глаголите нямат свършен вид, напр. móc, musieć, wiedzieć, pracować, studiować, siedzieć, stać.

Глаголите от несвършен вид се спрягат във всички три времена: сегашно, минало и бъдеще, докато тези от свършен вид имат форми само за минало и бъдеще време.

Лични форми на глагола

Глаголите в полския език се използват в три лица в единствено и множество число, с които отговарят на определени лични местоимения.

Местоименията за 1 и 2 лице често се изпускат в изречението, тъй като става ясно от окончанията на глаголите за кое лице става дума, напр. idziesz (ти), czytaliśmy (ние).

Местоименията за 3 лице се използват в различни родове и изискват от глагола съответните родови форми: в единствено число – on mówił (мъжки род), ona mówiła (женски род), ono mówiło (среден род), а в множествено число – oni mówili (мъжколичен род), one mówiły (немъжколичен род).

Местоимението oni се използва за съществителни, назоваващи мъже или лица от различен пол, напр. Oni (chłopcy) biegali po podwórku. Oni (pasażerowie) wysiadają z pociągu. Местоимението one се използва при съществителни, назоваващи жени, деца, животни, предмети и явления, напр. One (kobiety) wsiadają do samolotu. One (książki) leżały na stole.

Учтивите местоимения pan / pani се свързват с глаголите в 3 лице единствено число, а państwo – в 3 лице множествено число, напр. Czy pani wybrała kolor? Państwo mogą kupić ten komputer.

Изменението на глаголите по лице се нарича спрежение.

Сегашно време – спрежение -ę, -esz

Глаголите в полския език могат да бъдат в три времена: сегашно, минало и бъдеще.

Сегашно време означава, че действието се извършва в момента на говоренето, че се извършва често или че има извънвременно значение, напр. Magda czyta ogłoszenia. Filip często chodzi do kina. Kraków leży na południu Polski.

В сегашно време глаголите се спрягат по три схеми (спрежения), които се определят от окончанията за първо и второ лице в единствено число.

По спрежението –ę, -esz се спрягат глаголите, които имат различни окончания, например: pisać, nieść, pić, myć, pracować, dawać.

• Глаголите от спрежението –ę, -esz в сегашно време често имат корен, различен от този в инфинитив, например: pracować – pracuje, dawać – daje, brać – bierze.
• При едносрични глаголи, например myć (się), żyć, pić, във всички лични форми между корена и окончанието се появява гласната j, например: myć – myje, pić – pije.
• При глаголи, завършващи на –ować, напр. pracować, studiować, kupować, fotografować, malować, budować, наставката –owa- се променя в –uj-, напр. studiuję, pracujesz, kupuje, fotografujemy, malujecie, budują.
• При глаголи, завършващи на –wać, напр. dawać, wstawać, poznawać, szanować, наставката –wa- се променя в –j-, напр. daję, wstajesz, poznaje, szanujemy.
• Някои глаголи в сегашно време имат два различни корена: един (завършващ на твърда съгласна) в 1 лице на единствено число (niosę) и в 3 лице на множествено число (niosą), както и друг (завършващ на мека съгласна) в останалите форми (niesiesz, niesie, niesiemy, niesiecie).

Сегашно време – спрежение -ę, -isz/ysz

По спрежението -ę, -isz/ysz се спрягат глаголите, които завършват на –ić, -yć, -eć, например: mówić, lubić, uczyć się, tańczyć, myśleć, widzieć, słyszeć.

Сегашно време – спрежение -m, -sz

По спрежението -m, -sz се спрягат глаголите, които завършват на -ać или -eć, например: czytać, mieszkać, nazywać się, przepraszać, rozmawiać, umieć, rozumieć.

При глаголите от това спрежение в 3 лице на множествено число пред окончанието -ą се появява съгласната -j-, за да раздели двете съгласни, напр. czytać – czytają, umieć – umieją.

Сегашно време – неправилни глаголи

Много глаголи имат различни форми в инфинитив и сегашно време, напр. być – jest, iść – idzie, wiedzieć – wie. При много глаголи в сегашно време настъпва промяна на съгласните d : dz, r : rz, g : ż, dż : dź, напр. idę – idziesz, mogę – możesz, biorę – bierzesz, jeżdże – jedździsz. Спреженията на някои глаголи трябва да се научат наизуст.

Минало време

Минало време означава действие или състояние, което се е извършило в миналото, напр. Beata była chora. Magda i córka robiły zakupy. Marcin i Filip spotkali się u Beaty.

Всички глаголи (както от несвършен, така и от свършен вид) образуват форми за минало време, напр. Wczoraj czytałem książkę. Wczoraj przeczytałem książkę.

Глаголите в минало време се спрягат по род. В единствено число има три рода: мъжки, женски и среден (в среден род се използва по принцип само трето лице), напр. chłopiec biegał, dziewczynka śpiewała, dziecko bawiło się. В множествено число се различават два рода: мъжколичен и немъжколичен. Мъжколичните форми се използват за означаване на действие, извършено от мъже или лица от различни родове, напр. panowie odpoczywali, nauczyciele pracowali, dziewczynki i chłopcy biegali. В останалите случаи – и най-вече когато действието или състоянието се отнася за жени, деца, животни, растения, предмети – се използват формите за немъжколичен род, напр. kobiety rozmawiały, dzieci bawiły się, psy leżały, kwiaty rosły, samochody jechały.

Формите за минало време се образуват от основата на инфинитива (като се премахнат окончанията -ć или -c) с помощта на наставката ł, както и родовите окончания:

основа на глагола + наставка за минало време ł + окончание за съответния род и лице

Единствено число

Множествено число

В множествено число на мъжколичен род има форми на съгласната l: -liśmy, -liście, -li, а на немъжколичен – на съгласната ł: -łyśmy, -łyście, -ły.

czytać, kupować

Единствено число

Множествено число

При глаголите, завършващи на -eć, например mieć, woleć, widzieć, lecieć, rozumieć, настъпва промяна на e в a във всички форми на глагола освен за мъжколичен род.

mieć, rozumieć

Единствено число

Множествено число

При глаголите, завършващи на -ść, например nieść, przynieść, wieźć, настъпва промяна на e в o във всички форми на глагола освен за мъжколичен род. В 3 лице на мъжки род обаче o се променя в ó.

przynieść, wieźć

Единствено число

Множествено число

Неправилни форми за минало време има глаголът iść и производните на него глаголи с представките od-, z-, po-, przy-, prze-, w-, wy-, например wejść, wyjść, przyjść, pójść, odejść.

iść, przyjść

Единствено число

Множествено число

Окончанията за минало време са подвижни, т.е. може да се отделят от корена и да се свържат с друга дума, предхождаща глагола. Може да се каже:

Kiedy przyjechaliśmy do domu, było już późno. или Kiedyśmy przyjechali do domu, było już późno.

Czy o tym pomyślałeś? или Czyś o tym pomyślał?

Съставно бъдеще време

Бъдеще време означава, че действието ще се случи в бъдещето. В полския език бъдеще време на глаголите от несвършен и свършен вид има различни форми. Глаголите от несвършен вид имат съставна форма за бъдеще време, напр. Jutro Beata będzie pracować nad nowym projektem. W niedzielę będę miała gości. Глаголите от свършен вид имат проста форма за бъдеще време, напр. Wieczorem pójdziemy na koncert. Za tydzień Magda i córka pojadą nad morze.

Съставно бъдеще време на глаголите от несвършен вид се образува по два начина:

• спомагателният глагол być в съответната форма за лице на бъдеще време + инфинитив.

  Лице	Czasownik posiłkowy być	czytać	pracować
  ja	będę	będę czytać	będę pracować
  ty	będziesz	będziesz czytać	będziesz pracować
  on/ona/ono pan/pani	będzie	będzie czytać	będzie pracować
  my	będziemy	będziemy czytać	będziemy pracować
  wy	będziecie	będziecie czytać	będziecie pracować
  oni/one państwo	będą	będą czytać	będą pracować

• спомагателният глагол być в съответната форма за лице на бъдеще време + формата за трето лице в минало време за мъжки или женски род (в трето лице – и среден род), а в множествено число – за мъжколичен и немъжколичен род.

  Единствено число

  Лице	Czasownik posiłkowy być	мъжки род	женски род	среден род
  ja	będę	będę czytał	będę czytała	-
  ty	będziesz	będziesz czytał	będziesz czytała	-
  on/ona/ono pan/pani	będzie	będzie czytał	będzie czytała	będzie czytało

  Множествено число

  Лице	Czasownik posiłkowy być	мъжки род (одушевен)	мъжки род (неодушевен)
  my	będziemy	będziemy czytali	będziemy czytały
  wy	będziecie	będziecie czytali	będziecie czytały
  oni/one państwo	będą	będą czytali	będą czytały

Модалните глаголи móc, chcieć, musieć в бъдеще време се спрягат само по следния образец: глаголът być в бъдеще време + формата за трето лице в единствено или множествено число за минало време, напр. Jutro będę musiał długo pracować. Czy będziecie chcieli tam pojechać? Ona będzie mogła to zrobić.

Czas przyszły prosty

Просто минало време се образува при глаголите от свършен вид. Такива форми имат окончания за сегашно време (вж. сегашно време), но в значение за бъдеще време, напр. Jutro spotkamy się na kawę. Za tydzień Filip pojedzie na wycieczkę rowerową.

Повелително наклонение

Формите за повелително наклонение се използват за изразяване на заповеди, молби, нареждания. Тъй като такива изрази са насочени безпосредствено към слушателя, съществуват само три форми за повелително наклонение: за 2 лице на единствено число (ти), за 1 и 2 лице на множествено число (ние, вие).

Основната форма за повелително наклонение е тази за 2 лице на единствено число, към която във формите за множествено число се добавят личните окончания -my и -cie, напр. pisz - piszmy - piszcie, przypomnij - przypomnijmy - przypomnijcie, czytaj - czytajmy - czytajcie.

При глаголите от –ę, -esz и –ę, -isz/ysz спрежение формата за 2 лице на единствено число се образува от формата за 2 лице на единствено число в сегашно време, като се премахнат личните окончания -esz, -isz/ysz.

• В случай че след премахването на окончанието коренът завършва на една съгласна, тогава формата за 2 лице на повелително наклонение трябва да остане без окончание, напр. pisz(esz) → pisz, pracuj(esz) → pracuj, niesi(esz) → nieś, mów(isz) → mów, ucz(ysz) się → ucz się, idzi(esz) → idź.
• В случай че след премахването на окончанието коренът завършва на две съгласни, тогава към формата за 2 лице на повелително наклонение най-често се добавя окончанието -ij, напр. przypomn(isz) → przypomnij, sprzątni(esz) → sprzątnij.

При глаголите от –m, -sz спрежение формата за 2 лице на единствено число се образува от формата за 3 лице на множествено число, като се премахне окончанието –ą, напр. czytaj(ą) → czytaj, słuchaj(ą) → słuchaj, jedz(ą) → jedz, wiedz(ą) → wiedz.

Част от глаголите имат неправилна форма за 2 лице в повелително наклонение, която трябва да се запомни, напр. być - bądź, mieć - miej, wziąć - weź.

В официални/учтиви/формални отношения, когато се обръщаме към някого, използвайки местоименията pan/pani, заповеди, молби и нареждания се образуват по друг начин.

• Използва се частицата niech и формата за 3 лице на единствено или множествено число на сегашно време, напр. Niech pan czyta dalej. Teraz niech pani mówi. Niech państwo posłuchają tej piosenki..
• Използва се формата proszę и инфинитив, напр. Proszę czytać dalej. Teraz proszę mówić. Proszę posłuchać tej piosenki..

Условно наклонение

Формите за условно наклонение служат за посочване на действия, които могат да се извършат при определено условие, както и за изразяване на молба.

В условно наклонение глаголите в единствено число имат форми за мъжки и женски род (в 3 лице – и за среден), а в множествено число – за мъжколичен и немъжколичен род.

Единствено число

Множествено число

Формите за условно наклонение се образуват, като към формата за 3 лице в минало време се добави частицата -by, а в 1 и 2 лице – и личните окончания -m, -ś, -śmy, -ście, например mógłbym, mógłbyś, moglibyśmy, moglibyście.

Окончанията за условно наклонение са подвижни – може да стоят пред глагола, много често се свързват със съюз, например Byłoby dobrze, gdybym wróciła jeszcze dziś. Czybyś mógł otworzyć okno?.