Словоред в простото изречение

Основните части на изречението са подлогът и сказуемото. Изречението обикновено съдържа още и думи, поясняващи подлога и сказуемото, напр. Mój kolega odpoczywał w górach. Словоредът в простото изречение е свободен, но не напълно произволен. На първо място стои най-често подлогът и неговите определения, на второ – сказуемото и неговите определения:

• подлог (определения) + сказуемо (определения)
• Nowy autobus zatrzymał się na przystanku.

Въпросителните изречения в полския започват с частицата czy ('дали, ли') или с въпросителни местоимения.

• Въпросите за избор между две или повече възможности започват с частицата czy, която се добавя към съобщителното изречение. Словоредът в изречението остава същият:
  • Czy + подлог (определения) + сказуеми (определения)?
  • Czy idziesz jutro do pracy?
  • Czy autobus zatrzymuje się na tym przystanku?
• Въпросите за допълнение започват с въпросително местоимение, например jaki, który, jak, kiedy, gdzie, dokąd, dlaczego, kogo/czego. След местоимението обикновено стои подлогът, а след него – сказуемото:
  • Въпросително местоимение + подлог (определения) + сказуеми (определения)?
  • Kiedy dzieci wyjeżdżają na wakacje?
  • Która książka najbardziej ci się spodobała?
• Въпроси към подлога започват с въпросително местоимение: kto/co, след което стои сказуемо:
  • Kto/co + сказуемо (определения)?
  • Co leży na stole?
  • Kto jest pierwszy na mecie?
• Въпроси за свойство/качество, изразено със сказуемо, се започват с въпросителни местоимения: który, jaki, kim/czym. След тези местоимения се използва съединителна част, а след това – подлог:
  • Jaki/który, kim/czym + съединителна част + подлог (определения)?
  • Kim jest Marcin?
  • Jaki jest ten drugi pokój?

Подлог

Подлогът е главна част на изречението, която назовава извършителя на действието. Подлогът обикновено е в именителен падеж и отговаря на въпросите: kto? co? В именителен падеж подлогът най-често е съществително име или местоимение, напр.

• Kobieta idzie do pracy.
• Liście opadają z drzew.
• Ktoś zapukał do drzwi.
• Oni interesują się teatrem.

Подлогът може да бъде изразен и чрез друга част на речта, използвана в значение на съществително име: прилагателно или числително име, напр. Szczęśliwi czasu nie liczą. Piąta wybiła na zegarze.

Подлогът може да се състои от две или повече думи в именителен падеж, свързани със съюза i. Такъв подлог се нарича съставен, напр.

• Filip i Beata idą na koncert.
• Brzozy, dęby i sosny rosły w tym lesie.

Съставният подлог може да бъде изразен с две думи, свързани с предлога z, напр. Ojciec z synem poszli na spacer. Mąż z żoną oglądają film.

Подразбиращ се (имплицитен) подлог имаме тогава, когато в изречението са изпуснати местоименията за 1 и 2 лице на единствено или множествено число, които се подразбират от формата на сказуемото, напр.

• (Ja) Dzwoniłem do ciebie.
• (My) Dużo podróżujemy.

Подлогът е в родителен падеж при глаголи, означаващи излишък или липса на нещо, както и в конструкции с числителни имена, напр.

• Wody w rzekach przybywa.
• Sześć samochodów stało na parkingu.

Сказуемо

Сказуемото е най-важната част на изречението, която посочва изпълнявано от подлога действие, състояние или свойство/качество и отговаря на въпросите: co robi? co się z nim dzieje? jaki jest? kim/czym jest? Има три вида сказуеми.

Функцията на сказуемо обикновено изпълнява глаголът в личната форма в различните времена (сегашно, бъдеще, минало) на изявително наклонение, а също и на повелително и условно наклонение, напр.

• Magda i Beata robią zakupy.
• Oni byli w Warszawie.
• Znajdź przepis na sernik w Internecie.
• Przeczytałbym tę książkę, jest ciekawa.

Формата на глагола, изпълняващ функцията на сказуемо, зависи от вида подлог. Ако подлогът е в именителен падеж, то тогава сказуемото се съгласува с него по лице и число, а в минало време, бъдеще сложно време и в условно наклонение се съгласува и по род, напр.

• Ja kupię kwiaty, a ty upiecz sernik.
• Monika poszła do szkoły.

В изречения с еднородни подлози сказуемото е в множествено число, напр.

• Jabłka, grusze i pomarańcze leżą na stole.
• Dziewczynki i chłopcy kąpią się w rzece.
• Magda z koleżanką piją herbatę.

Ако в множествено число функцията на подлог изпълняват глаголи, назоваващи мъже или лица от различен пол, то тогава в минало време, в бъдеще сложно време и в условно наклонение сказуемото приема формата за мъжколичен род, докато останалите съществителни изискват форма за немъжколичен род, напр.

• Państwo Nowakowie wrócili z Poznania.
• Marcin z Beatą poszli do kina.
• Książki i zeszyty leżały na stole.
• Studenci chętnie wyjechaliby nad morze.

При подлог в родителен падеж сказуемото винаги е в 3 лице на единствено число, а в минало, бъдеще сложно време и условно наклонение има формата за среден род, напр.

• Zabrakło nam pieniędzy.
• Pięciu studentów uczyło się języka polskiego.

Друг вид сказуемо е съставното именно сказуемо, което отговаря на въпроса: jaki jest podmiot?, kim/czym jest podmiot? Такова сказуемо се състои от две думи: от спрегнатия глагол być, zostać, stać się, zrobić się (наричан съединителна част) и от друга част на речта (наричана сказуемо). Сказуемото най-често е изразено чрез прилагателно, съществително, местоимение, числително, наречие, напр.

• Dzień był słoneczny.
• Magda jest nauczycielką.
• Brat został lekarzem.
• Kuba jest taki.
• Monika była pierwsza na mecie.
• Nagle zrobiło się ciemno.

Изразеното чрез съществително име или лично местоимение сказуемо е в творителен падеж, напр. Magda została nauczycielką. On nie jest tobą. Само когато думата to изпълнява функцията на съединителна част, сказуемото приема формата за именителен падеж, напр. Zdrowie to szczęście.

Сказуемото, изразеното чрез прилагателно име, притежателно или показателно местоимение, както и числително редно име, е в именителен падеж и се съгласува с подлога по род и число, напр. Spektakl był ciekawy. Jabłka są słodkie. Książka jest moja. Nasi zawodnicy na mecie byli pierwsi.

Третият вид сказуемо се нарича модално – то се състои от спрегнатия модален глагол chcieć, musieć, pragnąć, potrafić, woleć или от неспрегаеми глаголи, като należy, wypada, można, trzeba, warto, wolno или инфинитив, напр.

• Musisz przeczytać tę książkę.
• Pies chce pić.
• Tutaj można mówić głośno.
• Należy podziękować wszystkim.
• Nie trzeba się spóźniać.

Dopełnienie

Повечето глаголи в изречението изискват допълнение, което отговаря на въпросите на съответните падежи: kogo/czego?, komu/czemu?, kogo/co?, z kim/czym? o kim/czym? Допълнението в повечето случаи се изразява със съществително име или лично местоимение, напр.

• Córka pomaga (komu?) matce.
• Kocham (kogo?) go.
• Czekamy (na kogo?) na ciebie.
• Rozmawiamy (o czym?) o pogodzie.
• Magda spotkała się (z kim?) z Beatą.

Доста често глаголът може да има повече от едно допълнение, напр. Prosiłem (кого?) koleżankę (за какво?) o radę. Nazar kupił (какво?) prezent (на кого? кому?) matce.

Глаголът изисква допълнение в съответната граматична форма, тоест определен падеж.

Родителен падеж
kogo/czego?

Дателен падеж
komu/czemu?

Винителен падеж
kogo/co?

Творителен падеж
kim/czym?

Местен падеж
o kim/czym?

Допълнение, което в положително изречение е във винителен падеж, в отрицателно изречение е в родителен падеж.

Съгласуване на прилагателно със съществително име

Прилагателното име се свързва със съществителното, като се съгласува с него по род, число и падеж. В единствено число прилагателното се използва в три рода: мъжки, напр. nowy dom, женски, напр. nowa sukienka, и среден, напр. nowe okno. В множествено число се използва в само два рода: мъжколичен (за съществителни, назоваващи мъже или лица от различен пол), напр. nowi pracownicy, и немъжколичен (за всички останали съществителни), напр. nowe meble, nowe sukienki, nowe okna.

Прилагателните и съществителните имена се скланят по различни склонитбени типове и имат различни окончания.

Единствено число

Множествено число

В единствено число на мъжки род формата за винителен падеж на прилагателно, свързано с одушевено съществително, съвпада с формата за родителен падеж, например Widziałem nowego pracownika firmy. On ma dużego psa.. Формата за винителен падеж на прилагателно, свързано с неодушевено съществително, съвпада с формата за именителен падеж, например Widziałem nowy dom Marka..

В множествено число на мъжколичен род формата за винителен падеж на прилагателно, поясняващо съществително, което назовава мъже или лица от различни полове, приема формата за родителен падеж, например Poznałam nowych pracowników z Polski.. Всички други съществителни имена и техните определения имат формата за именителен падеж, например W zoo widzieliśmy lwy afrykańskie. Magda kupiła nowe sukienki..

По същия начин – съгласувайки се по род, число и падеж – със съществителното име се свързват и други определения, изразени чрез:

• притежателно местоимение, напр. twój brat, nasza rodzina, moje mieszkanie
• показателно местоимение, напр. ten rower, ta dziewczyna, te imieniny
• въпросително местоимение, напр. jaki koncert? jaka pogoda? jakie spodnie?
• числително редно, напр. pierwszy rok, piąta godzina, trzecie miejsce

Склонените местоимения, както и числителните редни се скланят по същия начин, по който и прилагателните, например Poznałam twojego nowego dyrektora. Jej córka chodzi do czwartej klasy. W tym nowym mieszkaniu jest więcej miejsca..

Мястото на местоименията и числителните редни имена е строго определено, намират се винаги пред съществителното, напр. mój telefon, ta restauracja, pierwsze danie.

Мястото на прилагателното зависи от неговото значение. Ако назовава качествено свойство, предхожда съществителното, напр. świeży sok, czysta woda, nowy telefon; ако назовава относително свойство, стои след съществителното, напр.: sok pomarańczowy, woda gazowana, telefon komórkowy.

Свързване на съществително име със съществително име в родителен падеж

Определение към съществителното име може да бъде и друго съществително, напр. rzeka Wisła, książka nauczycielki, sok z jabłek. Такива определения най-често се използват във формата за родителен падеж, която не се променя, напр. książka nauczycielki, książki nauczycielki, książce nauczycielki, książkę nauczycielki.

Определението в родителен падеж има следните окончания:

Единствено число

Множествено число

Определението в родителен падеж има различни значения и отговаря на различни въпроси. Най-често:

• има качествено значение и отговаря на въпроса jaki/jaka/jakie?, напр. język gestów, koncert muzyki klasycznej, miejsce spotkań.
• определя принадлежност и отговаря на въпроса czyj/czyja/czyje? напр. dom rodziców, pokój córki, powieść Olgi Tokarczuk.
• се използва след съществителни имена, назоваващи количество, и отговаря на въпроса czego? напр. szklanka cukru, filiżanka kawy, kilogram jabłek.

Свързване на числително със съществително име

Формата на числителното име при свързване със съществително име зависи от числото, което назовава, както и от рода на съществителното име, с което се свързва.

Числителното jeden има форма за трите рода и се свързва със съществителното име в именителен падеж в единствено число, напр. jeden samochód, jedna książka, jedno okno.

Числителното dwa има няколко различни родови форми.

Формите dwa и dwie се свързват със съществителното име в именителен падеж в множествено число, напр. dwa samochody, dwie siostry. В мъжколичен род, когато става дума за мъже или лица от различен пол, числителното приема две форми. Формата dwaj се свързва със съществителното в именителен падеж в множествено число, напр. dwaj synowie, dwaj pasażerowie, обаче формата dwóch/dwu се свързва със съществителното в родителен падеж в множествено число, напр. dwóch synów, dwóch pasażerów.

Числителните имена trzy и cztery се използват в два рода: мъжколичен и немъжколичен.

Немъжколичните форми trzy и cztery се свързват със съществителното име в именителен падеж в множествено число, напр. trzy złote, cztery jabłka.

В мъжколичен род има две форми. Формите trzej и czterej се свързват със съществителните имена в именителен падеж в множествено число, напр. trzej synowie, czterej pasażerowie, докато формите trzech и czterech – в родителен падеж в множествено число, напр. trzech synów, czterech pasażerów.

Числителните имена от 5 до 900 се използват в две форми: за мъжколичен и немъжколичен род. И двете форми се свързват със съществителните имена в родителен падеж в множествено число.

Ако числителното име завършва на думата jeden, то тази дума остава винаги една и съща и се свързва със съществителното в родителен падеж в множествено число, напр. dwudziestu jeden uczniów, sto pięćdziesiąt jeden książek.

Съществителните имена в родителен падеж в множествено число приемат следните окончания.

Сложни съчинени изречения

Сложните съчинени изречения се образуват от две основни изречения, които се допълват взаимно по значение, но са граматично независими едно от друго. Може да бъдат свързани непосредствено, напр. Piła kawę, czytała książkę, или с помощта на съюзи, напр. Piła kawę i czytała książkę. Съюзите изразяват различни смислови отношения между основните изречения.

Различават се няколко вида сложни съчинени изречения, в които се използват определени съюзи.