Местоимения

Местоимението е изменяема част на речта, която замества друга част на речта (напр. съществително име, прилагателно име, наречие, числително име), без глагола. Изпълнява тяхната функция в изречението. Местоименията се скланят по падеж, число и граматичен под. Склонението на местоименията зависи от това каква част на речта заместват.

Лични местоимения

Личните местоимения заместват съществителни имена и се скланят. Кратките форми на личните местоимения mi, cię, ci, go, mu не се използват нито в началото, нито в края на изречението. Местоименията niego, niemu, niej се използват само след предлози. Местоименията ja, ty, my, wy (личните местоимения в 1 и 2 лице на единствено и множествено число) не се използват във функцията на подлог – значението на местоимението е изразено от окончанието на глагола (сказуемото на изречението), напр.: Czytałem gazetę. вместо Ja czytałem gazetę. Местоименията в изречението се използват само когато искаме да наблегнем, че това лице (тези лица) изпълнява действието, изразено в изречението.

Склонение на личните местоимения

Единствено число

Множествено число

Въпросителни местоимения

Въпросителните местоимения се отнасят за подлога или неговите свойства/качества, за които питаме, например: kto?, co?, jaki?, który?

Склонение на местоимението kto

Склонение на местоимението co

Склонение на местоимението jaki

Единствено число

Множествено число

Склонение на местоимението ktory

Единствено число

Множествено число

Неопределителни местоимения

Неопределителните местоимения често завършват на -ś: coś, jakiś, jakaś, jakieś, czyjś, kiedyś, ktoś, któraś, gdzieś

Повечето са производни на въпросителните местоимения: kto? → ktoś, co? → coś, jaki? → jakiś

Употребата на неопределително местоимение не означава само безразличие спрямо точността на мястото, лицето, времето, качеството, а също така подчертава, че може да е което и да е място, лице и т.н.

Отрицателни местоимения

Отрицателните местоимения се използват за образуването на отрицателни изречения. В полския се прилага двойното отрицание. Например: Nigdzie nie byłem.

Повечето отрицателни местоимения са производни на въпросителните местоимения: kto → nikt, co → nic, gdzie → nigdzie

Притежателни местоимения

Притежателните местоимения заместват дума, която определя лице, притежаващо предмет или имащо отношение спрямо друго лице. Скланят се като прилагателни имена, т.е. местоимението се променя съгласно граматичния род на съществителното, което стои след него.

Склонение на местоименията mój, twój

Кратките форми (напр. ma, me, mej, twe) имат книжовен характер и се използват рядко.

Единствено число

Множествено число

Склонение на местоименията nasz, wasz

Единствено число

Множествено число

Склонение на местоименията jego, jej, ich

Тези местоимения не се скланят – имат една и съща форма за всички родове и падежи.

Единствено число

Множествено число (всички родове)

Показателни местоимения

Показателните местоимения се отнасят до понятията или техните качества, за които вече знаем от контекста. Например местоименията ten, ta, to се спрягат като прилагателни имена. Използват се за разграничаване на лица или предмети от някакво по-голямо множество от лица или предмети.

Склонение на местоименията ten, ta, to

Единствено число

Множествено число

Възвратното местоимение się (siebie)

Възвратното местоимение се свързва с глаголите. Използва се, когато подлогът е извършил някакво действие към себе си, т.е. ако подлогът и предметът са едни и същи. Местоимението się няма форма за именителен падеж и се използва в същата форма в единствено и множествено число. Дългата форма siebie се използва, когато се набляга върху местоимението.

Склонение на местоимението się (siebie)

Обръщане към някого на pan/pani/państwo

В полския език към (познати и непознати) лица в официални (формални) ситуации се обръщаме на pan/pani/państwo. Най-често се обръщаме по този начин към непознати лица, с които се срещаме за първи или към които проявяваме уважение (възрастни лица, авторитети). Към близки лица, членове на семейството, приятели, деца се обръщаме на ty, като използваме глаголите във второ лице (напр. Jak się masz?) – местоимението ty в такива ситуации не се изразява непосредствено (вж. по-горе).

pan (мъжки род, единствено число)

• Czy pan jest Polakiem? Czy pan mówi po polsku? Czy pan mieszka w Krakowie?

pani (женски род, единствено число)

• Czy pani jest Polką? Czy pani mówi po polsku? Czy pani mieszka w Krakowie?

państwo (мъжки и женски род, множествено число)

• Czy państwo pracują tutaj? Czy państwo są Polakami? Czy państwo mówią po polsku?

Със съществителните имена pan/pani глаголът се свързва в трето лице на единствено число, напр.: Jak się pan/pani nazywa? Czy pani jest Polką? Czy pan/pani mówi po polsku? Czy pan/pani mieszka w Krakowie?

Със съществителното име państwo глаголът се свързва в трето лице на множествено число, напр.: państwo

Формите pan/pani/państwo се използват например в официални, служебни ситуации: Witam pana/panią w naszym biurze. Tutaj jest pana/pani komputer.

Обръщенията pan/pani/państwo се използват също така при посрещане и когато се обръщаме към някого учтиво. Например:

• Dzień dobry. – Dzień dobry panu/pani/państwu.
• Jak się pan/pani ma?
• To jest pan Jan Kowalski. – Miło mi pana poznać.
• To jest pani Beata Kowalska. – Miło mi panią poznać.
• To jest pan Jan, pan Tomasz i pani Dorota. – Miło mi państwa poznać.
• Miło mi pana poznać, panie Marku.
• Pani Krystyno, czy może mi pani pomóc?