Граматичен род на съществителните имена

Съществителното име е изменяема част на речта, която назовава предмети, обекти, места или лица. Съществителното име се скланя по лице и падеж.

В полския в единствено число съществуват три рода: мъжки (ten), женски (ta) и среден (to). В множествено число има два рода: мъжколичен (ci) и немъжколичен (te).

Повечето съществителни имена във формата си за единствено число на именителен падеж имат следните окончания:

• Съществителните от мъжки род завършват на съгласни (напр. syn, pies, brat).
• Съществителните от женски род завършват на -a (напр. mama, ulica, córka).
• Съществителните от среден род завършват на -o (напр. kino, auto, nazwisko) или -e (mieszkanie, spotkanie).

Число на съществителните имена

Съществителните имена могат да бъдат в единствено или множествено число.

Единствено число се използва, когато става дума за едно нещо (напр. siostra, dom, pies, dziecko).

Множествено число се използва, когато става дума за няколко неща (напр. siostry, domy, psy, dzieci).

Някои съществителни имена имат форма само за множествено число (напр. drzwi, okulary).

Склонение на съществителните имена

В полския език има седем падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, местен и звателен. Падежът се определя с помощта на въпрос.

Единствено число

Множествено число

Именителен падеж

Именителният падеж е основната форма на съществителното име. В изречението именителният падеж се използва винаги без предлог. Отговаря на въпросите: kto? co?

Повечето съществителни имена във формата си за единствено число на именителен падеж имат следните окончания:

• Съществителните от мъжки род завършват на съгласна (напр. syn, pies, brat).
• Съществителните от женски род завършват на -a (напр. mama, ulica, córka).
• Съществителните от среден род завършват на -o (напр. kino, auto, nazwisko) или -e (mieszkanie, spotkanie).

Някои съществителни във формата си за единствено число на именителен падеж завършват на други, неприсъщи за тях окончания:

• окончанието -a се среща и в мъжки род (ten kolega, mężczyzna, dentysta);
• окончанието –ę се среща и в среден род (to imię, kurczę);
• съществителните от женски род може да завършват на съгласна (ta krew, kość).

Родителен падеж

Родителният падеж се използва след следните предлози: obok, bez, od, do, z, naprzeciwko, dla. Отговаря на въпросите: kogo? czego?

Някои глаголи (напр. bać się, życzyć, szukać, słuchać, uczyć się) изискват употребата на родителен падеж: Uczyć się języka polskiego. Życzyć wszystkiego najlepszego..

Някои съществителни от неодушевен мъжки род в родителен падеж единствено число имат окончание -u. Това са често кратки изрази (sok → soku) или заемки (bar → baru), съществителни, назоваващи транспортни средства (autobus → autobusu), съществителни от мъжки род, назоваващи ден от седмицата (wtorek → wtorku), неброими съществителни (cukier → cukru).

Подвижно „E“

Някои съществителни търпят промени в корена (напр. wtorek → do wtorku).

Съществителните имена в множествено число, които в единствено число са от женски или среден род, в родителен падеж имат т.нар. нулево окончание. В случай че в края на думата стоят две съгласни, то между тях се поставя гласната e (напр. sukienka → sukienek, jajko → jajek).

Дателен падеж

Дателният падеж се използва след следните предлози: ku, dzięki, przeciw. Отговаря на въпроса: komu? czemu?

С дателен падеж се свързват например глаголите: dać, dziękować, obiecać, pomagać, powiedzieć.

В полския окончанията за дателен падеж в мъжки род са -owi (напр. mężowi, nauczycielowi) и -u (напр. bratu, psu). В женски род съществителното приема окончанията –i/-y (напр. babci, ulicy) и –e/-ie (koleżance, dziewczynie).

Внимание! Размяна на гласни:

• ch + e = sze (mucha → musze)
• d + e = dzie (woda → wodzie)
• g + e = dze (kolega → koledze)
• k + e = ce (matka → matce)
• r + e = rze (siostra → siostrze)
• zd + e = ździe (gwiazda → gwieździe)
• dz → g (koledzy → kolegom)
• ć → t (klienci → klientom)

Винителен падеж

Винителният падеж се използва след предлозите: na, pod, przez, nad, w. Отговаря на въпросите: kogo? co?

Формата за винителен падеж се използва след глаголи като например: mieć, lubić, jeść, kupować, czytać, znać, oglądać, prosić. Когато обаче се намира след глагол в отрицателна форма, се използва формата за родителен падеж (kogo? czego?).

Някои съществителни претърпяват промени в корена при склонение (напр. pies → mam psa).

Творителен падеж

Творителният падеж се използва след предлози: nad, pod, przed, za, między. Отговаря на въпросите: (z) kim? (z) czym?

Местен падеж

Местният падеж се използва след следните предлози: na, po, o, przy, w(e). Отговаря на въпросите: (o) kim, (o) czym?

Съществителните имена, които имат твърда основа, в местен падеж имат окончание -e (напр. okno → na oknie, sklep → w sklepie).

Съществителните имена от мъжки и среден род, които имат мека основа или основа, завършваща на k, g, ch, в местен падеж имат окончание –u (напр. mieszkanie → w mieszkaniu, rok → w roku).

Някои съществителни от женски род имат окончание –i/-y (напр. kuchnia → w kuchni, praca → w pracy).

Внимание! Размяна на гласни:

• ch + e = sze (mucha → o musze)
• d + e = dzie (woda → w wodzie)
• g + e = dze (noga → o nodze)
• k + e = ce (matka → o matce)
• ł + e = le (stół → na stole)
• r + e = rze (rower → na rowerze)
• sł + e = śle (krzesło → na krześle)
• st + e = ście (miasto → w mieście)
• t + e = cie (uniwersytet – na uniwersytecie)
• zd + e = ździe (gwiazda → o gwieździe)

Звателен падеж

Звателният падеж се използва при обръщение към някого.

Отглаголни съществителни имена

Съществителните имена, които назовават действие или състояние, се наричат отглаголни. Те се образуват от повечето глаголи, като се премахне окончанието на глагола и към основата се добави наставката -anie, -enie, -cie, например:

• budować – budowanie
• biegać – bieganie
• projektować – projektowanie

• chodzić – chodzenie
• robić – robienie
• mówić – mówienie

• być – bycie
• pić – picie
• myć – mycie

Образуване на женски названия

От повечето съществителни имена от мъжки род се образуват съществителни от женски род с помощта на наставката -ka, например:

В полския език от някои названия в мъжки род не се образуват съответни женски форми, назоваващи академични титли, някои професии, длъжности. Названието в мъжки род се допълва със съществителното pani. Например:

В обяви за работа и някои други случаи названията на професии може да се отнасят за двата пола, въпреки че е възможно да се образуват съответните женски форми от мъжките, например dyrektor, kierownik, bibliotekarz, nauczyciel.